I hope you enjoy this blog post.

If you want us to appraise your luxury watch, painting, classic car or jewellery for a loan, click here.

Изкуство и политика: връзката между тях през 2022 г.

В много отношения, когато мислим за изкуство и политика, политическите произведения на изкуството и картини са собствена форма на активизъм. Всъщност те представляват послание, изобразено на сцената, което отразява собствените идеи, мнения или възгледи на зрителя за света. Там, където някога Мартин Лутер е напечатал и заковал прокламация, която е променила религиозния свят, въздействието на печатането все още се усеща дълбоко в нашите общества. За пръв път разгледахме връзката между изкуството и политиката през 2018 г., когато Музеят на дизайна в Лондон си постави амбициозната цел да изследва тази връзка в тримесечна изложба, озаглавена „От надеждата до неволята“, в която бяха разгледани и изследвани политическото въздействие на графичния дизайн, картините и изкуството като цяло.

Като забележително събитие в изследването на връзката изкуство – политика, ще започнем с кратко обсъждане на отварящата очите изложба „Надежда за надежда“ през 2018 г., последвано от дискусия за въздействието на политическите произведения на изкуството и картини през времето в различни империи. Накрая ще обсъдим актуалните тенденции за изобразяване на известни личности в различни произведения и ще се опитаме да оценим стойността на това изкуство чрез супер популярния пример с изкуството на Тръмп!

Без повече шум, нека се потопим!

Table of Contents

Изложба Hope to Nope, 2018

Визуалната комуникация в политиката

Експонатите в тази смела и впечатляваща колекция от произведения на изкуството обхващат ключови политически събития – от глобалната финансова катастрофа в началото на 2000-те години до Брекзит и Тръмп, както и революциите, предизвикани от идеите на ИДИЛ и Арабската пролет. Колекциите разглеждат графичния дизайн като фактор на промяната, като разглеждат начина, по който тази форма е предизвикала и повлияла на ключови политически моменти. Тя използва визуалната комуникация като обектив, за да се съсредоточи върху влиянието върху мнението и дебатите в нашето общество чрез политически произведения на изкуството и картини на редица известни и любители дизайнери. И накрая, той изследва формата, изкуството и стратегията, които оформят политиката, която виждаме всеки ден. И как това определя начина, по който мислим.

Кураторът на изложбата Маргарет Кубидж обясни в интервюто, което гледахме малко след това, че според нея непрекъснатото използване на медиите и социалните мрежи означава, че хората са по-осъзнати в политическо отношение. Тя смята, че социалните медии предлагат на хората непосредствена платформа за изразяване на мнение – същата платформа, която политиците използват, за да съобщават актуални теми. Този диалог може да бъде по-разпространен от нашите собствени взаимодействия и комуникации. Независимо дали искате да се включите, или не, съобщенията ще се появяват в нашия канал за новини.“

Стотици художествени експонати разказват за политическите промени и напредъка

Посетителите на изложбата се насладиха на пътешествие сред плакатите на „Окупирай Уолстрийт“, покрай яркия и мирен активизъм на революцията на чадърите в Хонконг и по улиците на Сао Пауло. Организаторите събраха над 160 предмета, които представят образи и идеи. Те също така ни накараха да обмислим разговори с политически лидери.

Изложбата разглежда както традиционните, така и развиващите се форми на графичен дизайн – от протестни плакати, произведения на изкуството и картини до мемета, споделяни в социалните мрежи – и разглежда поляризацията на политиката и глобалните реакции срещу истаблишмънта. Той изследва идеята, че в обществото нараства нуждата от изкуство, което е представително и полезно. Артистичен активизъм, който активира и ангажира хората по визуален начин, за да разпространи разбиране за реалностите на нашите променящи се общества и икономика.

Социалните медии оказват огромно влияние върху политическата мисъл

Г-жа Cubbage отбеляза също, че ролята на интернет за широкото разпространение е направила последното десетилетие толкова различно по отношение на визуалната политическа комуникация. Дизайнерите и творците знаят, че работата им може да обиколи целия свят, затова изображенията се създават съвестно по начин, който да докосне определена аудитория. Например подриването на популярни младежки марки от поддръжници на Джереми Корбин. Те взеха логото на Nike и го направиха свое собствено.

Експозициите, включени в изложбата на Музея на дизайна, представят изкуството като представяне на политическата несправедливост и като създател на политическа общност, както и като семе на политически алтернативи. И има интересни възможности за проучване на тези идеи. Художественият активизъм се превърна в любима тема на света на изкуството по време на последните политически и икономически кризи.

Художниците често са хартията за реакциите на обществото

Това е така, защото художниците винаги са реагирали бързо и са въплъщавали дадена идея, емоция или чувство. На площад Тахрир или Майдан, срещу мощта на Кремъл, артистите говорят от името на публиката и народа си. Това е идеята, която Музеят на дизайна проучи и която подхрани нашето любопитство да я разгледаме по-подробно. Каква е връзката между изкуството и политиката и как то отразява или разваля политическото ни статукво? Някои от изявленията в тази изложба бяха много ясни по отношение на позицията си. Други бяха по-фини, приканвайки хората тихо и ловко да критикуват приемането на стандарта. Те прехвърлиха тежестта от това, което представя произведението на изкуството, към това как то влияе на собствения ни живот.

Любимият пример на куратора за графичен дизайн като политическо изкуство е типографският проект „Новородено“ в Прищина, Сърбия, който е открит в деня, в който страната обявява независимост. Тя се пребоядисва всяка година на 17 февруари, за да напомни за годишнината на страната, и представлява смело послание към света, изписано с букви. Това е празник и забележителност, около която могат да се събират хора. Това е почти проницателно от гледна точка на това, което тази изложба иска да бъде. Това е точка за обединение. Време за размисъл. Какво формира начина ни на мислене? И как се променят тези влияния?

Неразрушимата връзка между политическия протест и изкуството

През по-голямата част от съвременната история изкуството е било основно средство за протест срещу несправедливостта и потисничеството. Поради целите на протестното изкуство – да се свърже с обществеността и да стимулира обществената промяна, то често съществува извън типичните места, където бихте очаквали да намерите изкуство, като например галерия. Вместо това политическите произведения на изкуството и протестното изкуство се срещат по-често по улиците, а напоследък и в интернет и социалните медии.

В Обединеното кралство един от най-успешните политически художници през последните години неизменно има политическо послание зад своите творби. Банкси се появява на сцената на уличното изкуство в Бристол със серия политически шаблони, които скоро започват да се появяват в големи градове по света. Може би най-политически натовареното произведение на Банкси е неговата декорация на спорната стена на Западния бряг, разделяща Израел и Палестина.

Въпреки това Обединеното кралство не е най-известната страна по отношение на политическото изкуство. По-долу ще разгледам три държави със силна култура на политическото изкуство

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Във времената на голяма несигурност в западния свят, когато старите политически устои са разклатени от популизма на Брекзит и Доналд Тръмп, може да се наблюдава нарастване на количеството политическо изкуство и картини. Действително, след (вече) отдавна забравеното встъпване в длъжност на Тръмп, неговите драконовски политики по отношение на имиграцията и строгият му контрол върху информацията, излизаща от неговата администрация, предизвикаха опасения, че той може да размие силните американски ценности за свобода на изразяване и свобода на словото. Някои коментатори дори стигнаха дотам, че нарекоха Тръмп „фашист“.

Въпреки това фактът, че на Запад свободата на словото е по-силно застъпена в законодателството, означава, че политическото и протестното изкуство е по-малко радикален акт. Макар че някои произведения на политическото изкуство стават известни и забележителни, като например портретът на Барак Обама с шаблон на Шепърд Фейри, озаглавен „Надежда„, най-интересното политическо изкуство се намира в страни с по-лоши резултати в областта на правата на човека.

РУСИЯ

Протестиращите артисти Pussy Riot на Червения площад в Москва.

Руските политически артисти с най-голяма известност в чужбина са Pussy Riot– изцяло женска пънк група, създадена в Москва, за да протестира срещу авторитаризма и патриархата в Русия. Вместо да свири в традиционни музикални зали, групата изнася нерегламентирани представления на обществени места, облечена в ярко оцветени балаклави. Най-известното им представление се състоя в катедралата „Христос Спасител“ в Москва, където те протестираха срещу Владимир Путин, който според тях е диктатор. Властите бързо ги арестуват и те прекарват доста време в затвора за действията си, което само подхранва каузата и идеалите им.

След ареста на Pussy Riot политическият художник и активист Петър Павленски реагира, като заши устата си и застана пред катедралата в Санкт Петербург с плакат в подкрепа на групата. В годините след това Павленски се утвърждава като виден антиправителствен политически художник, който използва самонараняването, за да представи потисничеството на руската държава.

КИТАЙ

Протестното изкуство на Ай Вейвей, изобразяващо лишаването му от свобода.

Безспорно най-известният художник, работещ в Китай днес – политически или не – е Ай Вейвей, роден в Пекин, чиито творби са насочени срещу потисничеството и цензурата на китайското правителство. Вейвей е аномалия в китайското общество, тъй като редовно му се разминава да критикува правителството там, където други не могат. Арестът и последвалото му лишаване от свобода през 2011 г. обаче доказват, че той не е неуязвим, и много коментатори отбелязват, че лишаването му от свобода може да е било политически мотивирано от връзките, които постоянно се прокарват между изкуството и политиката в Китай.

След ареста му много от политическите творби на Вейвей са свързани с ареста и наблюдението му от страна на правителството, а в резултат на това творбите му стават все по-политически. Със средствата на скулптурата и документалните филми Вейвей се превръща в яростен критик на потисническото правителство на страната си.

Подобно на Русия, политическото изкуство в Китай е свързано със заплаха от затвор. Точно този авторитаризъм прави протестното изкуство толкова жизненоважно и смело. В тези несигурни времена ще бъде интересно да се види как протестното и политическото изкуство, както и живописта като цяло, се развиват в САЩ и Европа.

Ценно или просто надуто? Казус и дебат за изкуството на Тръмп

Тръмп е безкраен източник на очарование за света, който наблюдава развоя на предизборния цикъл, и кара мнозина да се питат как е стигнал дотук.

Накратко казано, Тръмп е противоречива фигура и винаги е бил в центъра на едно от най-гледаните събития в световната политика. Много е писано за последиците, които президентската кампания на Тръмп – и неговото президентство – оказаха върху Америка и света като цяло. Въпреки това малко се пише за странното въздействие, което Тръмп оказва върху света на изкуството.

Разбира се, политиката и изкуството са се смесвали и в миналото. Един конкретен пример, за който се сещам, е известният вече портрет на американския сенатор Барак Обама от 2008 г. на Шепърд Фейри, украсен с думата „HOPE“. Парчето се превърна в определящ образ на успешната президентска кампания на Обама. Политическите произведения на изкуството, изобразяващи Тръмп, обаче са интересни и безпрецедентни, тъй като са почти изцяло негативни.

НЕЛИЦЕПРИЯТНИ ОБРАЗИ

Докато президентската кампания на Тръмп набираше скорост, редица художници се опитваха да го изобразят в своето политическо изкуство и картини, често пъти нелицеприятно. В началото на 2016 г., когато президентската кампания на Тръмп започва да набира скорост, художничката от Лос Анджелис Илма Гор рисува голо тяло на Тръмп, озаглавено „Да направим Америка отново велика“, което по-късно е оценено на 1 милион паунда. Творбата придобива допълнителна известност, когато художникът е заплашен със съдебен процес и когато се появяват съобщения, че художникът е бил нападнат от привърженик на Тръмп. Съобщава се, че за политическото произведение на изкуството са били подадени няколко шестцифрени оферти, но нито една от тях не е достигнала седемцифрената искана цена, така че до момента картината не е продадена.

Вероятно вдъхновени от творбата на Гор, група художници, наречена INDECLINE , изработиха статуя на Тръмп, която поставиха на Юниън Скуеър – оживен район в центъра на Манхатън, родния град на президента. Други статуи са поставени и в други градове в САЩ. Статията беше определено по-карикатурна от тази на Илма Гор, но беше също толкова нелицеприятна. Работата продължава два часа, преди да бъде премахната от градския отдел за паркове. С език, здраво забит в бузата, те заявиха пред пресата, че „NYC Parks твърдо се противопоставя на всяка неразрешена ерекция в градските паркове, независимо колко малка е тя“. Вероятно това политическо произведение на изкуството е било унищожено от град Ню Йорк, но ако бъде възстановено, със сигурност ще бъде продадено на търг за прилична сума.

Друг пример е британската художничка Алисън Джаксън, която наема имитатор на Доналд Тръмп и прави множество снимки, за да запечата впечатлението си за това как изглежда животът му зад затворени врати. Не е изненадващо, че парите и оскъдно облечените жени заемат голямо място. Едно конкретно политическо произведение на изкуството, озаглавено „Парите на Тръмп„, е оценено на 6000-8000 долара и е продадено на² ноември 2016 г.; по-малко от седмица преди деня на вота.

НО ДАЛИ ИЗКУСТВОТО НА ТРЪМП Е ЦЕННО?

Подобно на всяко добро политическо изкуство и картини, тези творби създават дискусия; показвайки Тръмп в негативна светлина, те отварят дискусия за характера на бизнес магната и неговата пригодност за президент. Освен това някои от тях могат да бъдат наистина забавни. Изобразяването на Тръмп по карикатурен начин е много забавно и е нещо, което много от неговите противници харесват; политическата творба на Гор, за която стана дума по-рано, беше вирусен хит сред поддръжниците на Хилъри и беше широко разпространена във Facebook и Twitter малко след представянето си.

В дългосрочен план обаче бихме предположили, че много от тези политически произведения на изкуството ще имат стойност, подобна на огромното мнозинство от коментари, които излизат от устата на Доналд Тръмп; нищо. Не виждаме тези политически произведения на изкуството да бъдат търсени от колекционерите след десетилетие.

Политическите художници, които създават тези творби, действат в определен контекст; те създават изкуство в опит да злепоставят или дискредитират желаещ да стане политик, с когото не са съгласни по принцип. Подобни политически произведения на изкуството и картини се нуждаят от контекст, за да въздействат на зрителя, така че след като президентството на Доналд Тръмп приключи, контекстът се изгуби.

Луксозната ни заложна къща в Лондон, Бонд Стрийт, предлага незабавен кредит с минимална документация и специализирани съвети. Някои от многото художници, които сме кредитирали, са Анди Уорхол, Бърнард Бъфет, Деймиън Хърст, Дейвид Хокни, Марк Шагал, Раул Дъфи, Шон Скъли, Том Веселман, Трейси Емин, Банкси и Рой Лихтенщайн, и това са само някои от тях.